В този случай с крайна цел гр. Кърджали и Планината на Орфей – Родопите.
След приблизително 5 часа пътуване стигнахме до този град със смесено население, където кръстът и полумесецът си поделят религиозните позиции почти 50 към 50. Настанихме се към хотела при църквата „Успение Богородично” на отец Боян Саръев. Много странно беше усещането, защото щом преминахме през дебелата дървена порта, изведнъж се пренесохме от шумната цивилизация и урбанизацията на града в едно наистина спокойно и уютно райско кътче, където царстват величествени кипариси, наред с плачещи върби, лози, стари розови храсти, почти двуметрови олеандри и много, наистина много подравнена зелена трева. На стаите, наричани килии, обаче не липсваше нито едно от удобствата на 21 век.
Кратък отдих и решихме да разгледаме града. По големина горе-долу той е с размерите на Перник, но едно от удобствата му е, че навсякъде шетат таксита, които и за 5 м., и за 5 км. таксуват на единна цена от около 2-2,50 лв. По този начин стигнахме до центъра на града и след като го разгледахме се отправихме към Историческия музей, където щеше да се състои представянето на стихосбирката на д-р Йорданка Господинова –„Самодивски клади” . Още не беше дошъл обявеният за начало час, а отредените за гостите места бяха почти запълнени.
Към 20.00 часа беше официално открито 11-тото издание на фестивала Перперикон, което тази година се провеждаше под патронажа на президента на РБългария – Георги Първанов.
Бяха изпълнени родопски песни в съпровод с кабагайда.
Слова произнесоха организаторите и виновниците за излизането на поетичната книга от клуб „Буквите” – Камелия Иванова, Иван Богданов и редакторът на стиховете Нели Господинова.
След това артисти четоха самодивските стихове на самата тя – красивата и облечена в самодивска бяла рокля поетеса, с дълга гарваново-черна коса. Всички присъстващи бяхме попаднали под магията на самодивските и лунни клади на стиховете й.
Поетесата беше поздравена от ротарианците и тамплиерите на града, както и от госпожа Вилдан Селвер, представител на просветата в Кърджали.
Следваше коктейл, раздаване на автографи и под звуците на камерен ансамбъл Афетуозо, чийто изпълнители представиха програмата си „Бленуваният остров” – концерт с ренесансова и барокова музика, където бяха изсвирени творби на Бах, Телеман, Хендел и др. повече или по-малко известни на широкия кръг ценители на класическата музика творци.
С приятелката ми се прибрахме веднага след събитието, за да отдъхнем, защото на другия ден ни очакваше да преодолеем един недостижим в историческо отношение връх – скалният град-крепост Перперикон.
Втори ден: напред и нагоре към Перперикон.
Тук следва да подам малко историческа информация за този скален град, който по тайнственост и мистицизъм мога да сравня единствено с каменния град Петра в Йордания.
Според данните от последните археологически проучвания, проведени под ръководството на Николай Овчаров, хилядолетия назад Перперикон е представлявал огромен скален масив без растителност по него. Това привлякло хората, обожествили грандиозните бели канари. Не случайно точно Източните Родопи са люлка на мегалитната култура, която в никакъв случай не трябва да се свързва единствено с живелите много по-късно траки. Най ранните следи от живот са от късната новокаменна епоха, края на 6 – началото на 5 хилядолетие преди христа. Знае се, че хората от новокаменната епоха са били предимно земеделци. В случая с Перперикон не става дума за селище, а за обожествена скала. Развитието на скалния комплекс продължава и през бронзовата епоха. Вече определено може да се твърди, че в нейната късна фаза, 18-12 в.пр.Хр., Перперикон преживява първия си голям разцвет. Това не е какво да е време, а епохата на крито-микенската цивилизация, на Троя и Микена. В края на бронзовата епоха Перперикон вече е представлявал голям скален култов комплекс.
Едно археологическо откритие от разкопките на Перперикон през 2002 г. буквално се покрива като описание със сведенията на античните автори за храма на Дионис в Родопите. Става дума за огромна и изсечена в скалите овална зала. В самия й център е издялан величествен кръгъл олтар с диаметър почти 2 м., който се извисява на близо 3 м. над пода.
Интересен момент от проучванията на Перперикон е, че се откриват сравнително малко материали от времето след създаването от Ал. Велики на световна империя, или т.н. елинизъм през 4-1 в. пр. Хр. По-вероятно е обаче сравнението с другото голямо светилище с прорицалище от епохата – това на бог Аполон в Делфи. Там след 5-4 в. пр. Хр. култовите действия силно намаляват, а към края на елинизма животът почти замира. Възстановяват го през 1 в. сл. Хр. едва римляните, които вдъхват нов дух на старите култове.
В 45 г. цяла Тракия е покорена от Римската империя. Започва мощен процес на романизация, характерен за всички провинции на великата държава. За Балканския полуостров той се характеризира със сливане на древните елински и тракийски традиции с новите тенденции, внесени от завоевателите. Много отчетливо това се наблюдава на Перперикон където в 1-4 в. сл. Хр., изсечените в скалите култови съоръжения добиват завършен, класически вид.
Най-общо Перперикон се състои от четири части: мощна крепост, Акропол, в най-високата част на хълма; Дворец-светилище, който е непосредствено под Акропола от югоизток и северно и южно подградия. Теренните наблюдения показват, че те са били оформени с изсечени в скалите илици, жилищни сгради и храмове. Скалният венец е защитен със здравата крепост на Акропола, чийто стени стигат дебелина до 2.8 м. Твърдината е построена още в ранните периоди, но през римската епоха е обновена и допълнително укрепена. Навсякъде по хълма стената стъпва направо върху скалата. По тази причина строителите първо са изсекли в камъка основата, наподобяваща редици стъпала. Вътрешността на Акропола е застроена с множество храмове и граждански постройки.
Направо в скалите в източната част на Акропола е изсечена голяма сграда с базиликален план. Вероятно тя е представлявала езически храм, превърнат след приемането на християнството в църква, като от изток е добавена полукръгла апсида за олтарния дял.
Само на тридесетина метра под Акропола се намира грандиозен дворец, сякаш излязъл от приказките и чиито обитатели са го оставили неотдавна. Това понятие е условно, защото е възможно това да е монументалният храмов ансамбъл на бог Дионис. Тракийският владетел е бил едновременно и първожрец в своята държава и където се е намирала неговата резиденция вероятно е бил и главният храм.
И така, след близо 500 метрово стръмно изкачване по почти козя горска пътека се озоваваме на пътя към храма, водещ към Двореца по южния склон на хълма, който представлява 100-тина метров проход, оформен в скалите. Съоръжението представлява естествена теснина, разширена допълнително от човешка ръка. Ширината на прохода е около 3-4 м., а височината на страничните канари на места достига и до 7-8 м. Изкачването беше трудно, въпреки издяланите за улеснение груби високи стъпала.
В края на прохода внезапно се изправихме пред мощна крепостна стена. За да се влезе във вътрешността му трябваше да преминем през две двукрили порти със запазени прагове.
От историческа и археологическа гледна точка могат да се изпишат още десетки страници материал, но мисля, че снимките могат да покажат в по-голям аспект величието на скалния град.
За съжаление облаците над него се сгъстиха и се изви буря, която бързо ни провокира да слезем в подножието му, откъдето да се придвижим отново до града. Така и не разбрах провели ли са се заплануваните древни ритуали върху тайнствения връх.
Преспахме още една нощ в райското кътче при църквата и на другия ден потеглихме обратно към София.
