вторник, 28 август 2012 г.

В най-тъмното на болката се ражда на светлото начало песента...


"ГРАНИЧНОСТ" 
на Рашел Леви 

ПРЕДГОВОР
от Нели Господинова

Има нещо емблематично в това, че във време, когато светът се освобождава от своите граници, Рашел Леви ни връща към граничността. Има нещо значимо в това, че нейните стихове прекрачват свободно старите мълчания. Има нещо вълнуващо в това, че в този обратен път тя намира свой път напред, не само като съпруга на поета-бунтар Божидар Славов, но и като творец.
Родена през 60-те, Рашел Леви живее встрани от официозите на комунистическата държава. Въпреки репресиите, тя застава до своя съпруг, като редактира стихосбирките му и ги разпространява чрез първия самиздат в България. Навярно при други обстоятелства щяхме да познаваме вече творчеството ѝ, но днес „Граничност" е първата ѝ книга.
Поезията на Рашел Леви не е част от онази съвременна поезия, която сме свикнали да четем и чия­то „направеност" понякога ни уморява. Наистина, стиховете са писани през изминалите няколко години, но нейната лирика обединява по свой необичаен начин миналото и настоящето. И като съдържание, и като форма, стиховете ѝ разчупват литературните канони. Белязани с една приятна, ненатрапчива лаконичност, с една овладяна екпресивност, те звучат по човешки просто и истински. Това е автентична, случваща се поезия. „Поетът е една оголена, подвижна рана" - казва Борис Христов. В „най-тъмното на болката се ражда на светлото начало песента" („Рим"), споделя Рашел Леви.
Има рани, които болят цял живот. Поетесата не престава да търси отговори за тихата си, неживяна младост, за духовната пустота, на която е обречено нейното поколение през онези години, за убийствената граничност на времето в културен и пространствен аспект. Интересен похват са философско осмислените й диалози и едновременно своеобразни реплики към политически активните поети Гео Милев, Никола Фурнаджиев и Пеньо Пенев.
И „няма истина, когато е лъжа основата, наливана за нея..." ("Все някога...").
Темата за двете Родини е също болезнена. Границите, териториални и чисто човешки, са част от неизменната тъга в живота ѝ: Израел. Ubi bene, ibi patria. Родината е там, където се чувстваш добре, но „Кой си оставя болката?" („Граничност"). Съществува обаче надеждата за случване в живота на нейната дъщеря. Един ден тя ще види пристанището на Яфо... Прекрасните илюстрации в книгата са всъщност нейно дело.
След оживелите сенки на миналото поезията на Рашел Леви прекрачва прага на тъгата. В циклите „Йона" и „Ямба" тя има вече мисия. Мисията на творец, проводник на светлината и доброто, който търси и намира озaрение в песните на своята лира. С надеждата да изживее живота си така, че да изкачи своята вавилонска кула. В сегашното време - в сегашния свят.
Не зная дали още умеем да мълчим между рефрените. Не зная дали още умеем да четем между редовете. Днес времето не възпитава творците си в мълчание... Но може би, когато оживелите сенки от миналото добавят последното парченце в пъзела на своето изгубено поколение, ще видим истинското лице на картината, наречена живот.
©Нели Господинова

петък, 24 август 2012 г.

Прощалното писмо на Маркес


Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.
Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш."




вторник, 21 август 2012 г.

КУЛСКИЯТ ПОЕТИЧЕН ПАНАИР "Йордан Йончев – 2012" връчи своите награди


На 17.VІІІ.2012 г. (петък) точно в 20.00 ч. в квадрибургията на късноантичната римска крепост Кастра Мартис в град Кула, започна тържествената церемония от заключителния етап на „Кулския поетичен панаир Йордан Йончев – 2012 “.
Литературната програма и бароковата музика, в изпълнение на импровизирания квартет от видинската Симфониета, допринасят всяка година за необикновената атмосфера на празника.
Журито с председател − поетът Андрей Андреев и членове: писателката Анелия Гешева и поетесата Силвия Христова определи три равностойни награди за Галина Иванова от Варна /„Ключ към сълзата“, „И цвят и дума“ и „Като първа снежинка“/, за Ивайло Терзийски от Силистра /„Бисерче в мида“ , „Гарванът, който пееше наум“ и „Песен за светлата мъгла“/, както и за Валентина Йотова от София / „Еньовден“, „Октомври“ и „Питат ли ме“/
Три отличия получиха  Милко Христов от Лом, Анелия Янковска-Сенгалевич от София и Владо Трифонов от София.
 Бяха присъдени и двете традиционни специални награди:
Награда на кмета на град Кула за Георги Драмбозов от София;
Приз за сериозно творческо присъствие и популяризиране на конкурса за Таньо Клисуров от Стара Загора;
Новият кмет д-р Владимир Владимиров поздрави победителите като лично им връчи наградите и отличията. Щастливците зарадваха многобройната публика с изпълнение на творбите си. Тържеството завърши с рецитал на специалния гост на вечерта − поетесата Виолета Христова.
Вечерта продължи със своеобразен поетичен маратон на участниците в конкурса вече в неформална обстановка.

петък, 17 август 2012 г.

ХАПЧЕ ЗА ПРАВОПИС: Кои съществителни имена нямат единствено число?


Между рода и числото има връзка, защото за да се определи рода на дадено съществително име, е нужно да превърнем думата в единствено число. 
Както се досещате, щом думите нямат единствено число, те остават неопределени по род. 
Езиковедите наричат тези съществителни нарицателни имена PLURALIA TANTUM. 
Това са имена на:
1. Двойно съставни предмети като очила, ножици и др. 2. Многоелементни предмети или понятия като въглища, финанси и др.

Някои от думите като бабинидневни, лелинипътни, командировъчни вече не са съществителни, а са преминали в групата на прилагателните имена. Изключение прави майкини, защото нея я има само в множествено число. 

Има думи, които не фигурират в речника по някакви причини като: нивя (посочени са само „нива" и „ниви"), неща (но е дадена „нещо"), нозе (но е дадена „нога"), фекалии (няма я в речника), чорапогащи (няма я в речника).

Някои съществителни като гъбички и гъбичка, гробище и гробища, гърда и гърди, са дадени не като форми за единствено и за множествено число на една и съща дума, а като две отделни думи.

Някои думи PLURALIA TANTUM в периода до 2002 г. са започнали да функционират като пълнозначни съществителни имена, които вече официално имат форми и за единствено число. 
Такива са: грънци (в ед. ч. -  грънец), 
деветини (в ед. ч. - деветина),
 джинси (в ед. ч. - джинс),
кулоари (в ед. ч. - кулоар), 
макарони (в ед. ч. - макарон), 
ножици (в ед. ч. - ножица), 
нормани (в ед. ч. -  норманин), 
панталони (в ед. ч -панталон), 
обноски (в ед. ч. -  обноска), 
референции (в ед. ч. -референция) 
ритми - (в ед. ч. - ритъм).

Съществителни PLURALIA TANTUM, които се употребяват само в множествено число,  според най-новото издание на правописния речник на БАН


алфа-лъчи - съществува само в множествено число;

анали - съществува само в множествено число;

аплодисменти - съществува само в множествено число;

бабини - вероятно тази дума е загубила значението си на съществително, защото в речника е дадено само прилагателното „бабин";

белезници - съществува само в множествено число;

беневреци - съществува само в множествено число;

бермуди - съществува само в множествено число;

бета-лъчи - съществува само в множествено число;

врели-некипели - съществува само в множествено число;

въглищасъществува само в множествено число;

гащета съществува само в множествено число;

гащи - съществува само в множествено число;

гениталиисъществува само в множествено число;

готи - съществува само в множествено число;

гробища е посочена две места: веднъж самостоятелно и веднъж като форма за множествено число на думата „гробище". Ето вижте:

грънци
 (в ед. ч. -  грънец);

гъбички и гъбичка са дадени поотделно като различни думи, а не като форми на една и съща дума. 

гърди
 - това съществително го има в два варианта - като „гърда, гърди" и само като „гърди". Ето вижте: 

даки
 - съществува само в множествено число;

двери- съществува само в множествено число;

дебарцини - съществува само в множествено число;

дебри - съществува само в множествено число;

деветини (в ед. ч. - деветина),

деди - съществува само в множествено число;

делта-лъчи - съществува само в множествено число;

джибри - съществува само в множествено число;

джинси (в ед. ч. - джинс)

дисаги - съществува само в множествено число;

дневни - тази дума вече е дадена само като форма на прилагателното „дневен", от което можем да заключим, че вече е загубила смисъла си на съществително име;
доспехи - съществува само в множествено число;

дрожди - съществува само в множествено число;

дУши - съществува само в множествено число;

дънки - съществува само в множествено число;

дърва - съществува само в множествено число;

екскременти - съществува само в множествено число;

женоря - съществува само в множествено число;

заговезни - съществува само в множествено число;

захари - съществува само в множествено число;

зъркели - съществува само в множествено число;

кавички - съществува само в множествено число;

кастанети - съществува само в множествено число;

клещи - съществува само в множествено число;

книжа - съществува само в множествено число;

кокили - съществува само в множествено число;

командировъчни - дадена е само като форма на прилагателното„командировъчен", следователно вече не е в групата на съществителните.

кулоари - има я в ед. ч. - кулоар

кълчища - съществува само в множествено число;

кюлоти - съществува само в множествено число;

латини - съществува само в множествено число;

лелини - в речника е дадено само прилагателното „лелин", без да се посочват други форми.

люде - съществува само в множествено число;

майкини - съществува само в множествено число;

макарони (в ед. ч. - макарон)

мангизи - съществува само в множествено число;

менци - съществува само в множествено число;

момчетии - съществува само в множествено число;

мощи - съществува само в множествено число;

мустачки - съществува само в множествено число;

нагръдки - съществува само в множествено число;

наполеонки - съществува само в множествено число;  

небеса - стилистична форма на съществителното „небе"

недра - съществува само в множествено число;

нерви - съществува само в множествено число;  

неща в речника я няма тази дума. Дадена е само думата „нещо" на две места - като наречие и като местоимение. Явно не е съществително име, но защо все пак не са я дали в множествено число никъде?

нивя - тази дума липсва; дадени са само „нива" и „ниви"; изводът е, че е отпаднала като книжовна форма по някакви причини.

ножици - (в ед. ч. - ножица)

нозе - тази дума я няма в речника, затова пък има „нога", но към нея не са дадени никакви форми.

нормани (в ед. ч. -  норманин),

нощви - съществува само в множествено число;

обноски (в ед. ч. -  обноска),

обуща - съществува само в множествено число;

обятия - съществува само в множествено число;

оглушки - съществува само в множествено число;

окови - съществува само в множествено число;

опинци - съществува само в множествено число;

очила - съществува само в множествено число;

панталони - това си е вече само форма за множествено число на съществителното панталон;

перси - съществува само в множествено число;

писмена - съществува само в множествено число;

плещи - съществува само в множествено число;

плувки - съществува само в множествено число;

покои - съществува само в множествено число;

порядки - съществува само в множествено число;

посеви - съществува само в множествено число;

потпури - съществува само в множествено число;

потури - съществува само в множествено число;

прадеди - съществува само в множествено число;

преговори (озн. разговор за постигане на споразумение между две страни) - тя има  само форма за  мн. ч. и не бива да се бърка с„преговор"(повтаряне на нещо заучено), защото това са думи с различни значения.

предци - съществува само в множествено число;

премиални - съществува само в множествено число;

провизии - съществува само в множествено число;

пътни - думата вече не е съществително, а форма за мн. ч. на прилагателното „пътен"

разкопки - съществува само в множествено число;

разноски - съществува само в множествено число;

референции - форма за мн. ч. на съществителното „референция";

ританки - съществува само в множествено число;

ритми - форма за мн. ч. на съществителното „ритъм"

руни - съществува само в множествено число;

седмочисленици - съществува само в множествено число;

скрижали - съществува само в множествено число;

скрупули - съществува само в множествено число;

съдбини - съществува само в множествено число;

тиранти - съществува само в множествено число;

трели - съществува само в множествено число;

трици - съществува само в множествено число;

Уроки - съществува само в множествено число;

устои - съществува само в множествено число;

фекалии - думата липсва напълно. Защо? Не зная.

финанси - съществува само в множествено число;

хазари - съществува само в множествено число;

хали - съществува само в множествено число;

хлапетии - съществува само в множествено число;

хора - съществува само в множествено число;

хриле - съществува само в множествено число;

цвички - съществува само в множествено число;

чинели - съществува само в множествено число;

чорапогащи - явно такава дума вече няма, защото в речника са дали„чорапогащник", „чорапогащници" и т.н.

шалвари - съществува само в множествено число;

шорти - съществува само в множествено число;

шпроти - съществува само в множествено число;

шумери - съществува само в множествено число;

щипци - съществува само в множествено число;

янки - съществува само в множествено число;



Към този тип спадат съществителни имена, които имат само форма за множествено число, която завършва на „-и“.

Популярни публикации / месечен рейтинг