петък, 19 юли 2013 г.

Загадката „ЛокМаруху" – крайъгълен камък във фабулата на една възрожденска повест Аутодафе за книжни илюзии

от Нели Господинова
Преди години (в далечната 2007), синът ми, кандидат-гимназист, учеше за изпити. Препрочитахме заедно повестта „Мамино детенце", писана в края на 19 век от Любен Каравелов. От опит знам колко скучна е задължителната литература, затова бях завладяна от идеята, че ако обсъждаме по-неразбираемите моменти в текста, ще събудя у него интерес към стила на възрожденските автори. Истината е, че изживяхме хубави моменти, четейки и „Мамино детенце”, а после и „ Немили-недраги” на Вазов.
 Ето една загадка, на която се натъкнахме и разрешаването, на която удължи интереса ни към книгата:
„Ако в нашата гюлова ракия се налее малко локмаруху, то тя може да възкреси и мъртвите. Тъй е то! Само сопотненците и калоферците я пият без локмаруху. Знаеш ли какво казваше докторът? - Който пие гюловицата без локмаруху, той изгубва калеврите си.”
Отварям речника с непознатите думи, за да си изясня значението на думата: „Локма руху” и чета: Лекарство за стомах. Кратко, лаконично и задаващо много въпроси. Първата ми мисъл е, че този странен продукт е анасон или негово производно, а сместа между гюловицата и тази загадка се родее с мастиката, узото или турските ракии.  Но опитът на доброто ми обоняние никак не можеше да смеси уханието на рози и анасон, да произведе химична реакция и да получи краен продукт мастика.

Затова продължихме да търсим и да ровим за информация. В речника на Найден Геров от 1914 година (добро помощно средство) прочетох: „ЛокМаруху - Лекарство за стомах, смес от спирт и етер”.
Диетиловият етер, наричан от алхимиците серен етер, се използва още от началото на 13 в. Описван е като „един от най-съвършените тоници, приятен за нервите, сърдечен и успокояващ". В средата на 19-ти век, етерът започнал да се използва и за упойка по време на операции.
Да смесим части етер, спирт и гюлова ракийка и да си спомним „шантавото” поведение на героите в малкото казанлъшко общество. Ами че това е убийствен коктейл: успокоително и алкохол! Чак сега взе да ми просветва кой е двигателят на действието в малката възрожденска повест и къде се крият корените на всяко обществено зло...
За да получим още по-ясна картина за въздействието на тази наркотично-алкохолна смес, бих могла да я сравня не с мастиката, а с упадъчното въздействие на едно друго питие, на друго място в света и с друго съдържание. Питие, специално забранено със закон от френското правителство поради упадъчното въздействие върху обществото след многократната му употреба: абсентът.
Връщам се отново към мисълта за препрочитането с ясното съзнание, че който веднъж е усетил свободата и удоволствието от втория и всеки следващ поглед върху дадено произведение, притежава уникалния шанс да опознае света и себе си още по-добре.

 G-точката в четенето и писането, 2010г

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации / месечен рейтинг