Кокосово масло
– Ванка, не
обичам чехкините, нито полякините, рускините, германките... – започна да се оплаква Калин на колегата си –
сервитьор в изискан ресторант.
– Е, хайде сега!
Всички руси жени ли не харесваш или пропуснах нещо?
– Знам ли, те
всички са еднакви. Я погледни там русата на четвърта маса, какво ще кажеш?
– Изглежда самотна,
хвърля погледи... към теб, хубава е, какво чакаш?
– Не може така,
брат, аз съм женен. И ти разсъждаваш като мен преди години. Ето затова не обичам
чехкините.
– Ми тя не е
чехкиня, Калине! Откъде чехкиня, сега ще погледна в руминглиста. А-а-а, не може
да бъде! Как позна?
– Познах,
познах, ако и ти постоиш в този ресторант десет години като мен, ще започнеш да
им познаваш не само националността, но и поръчките.
– Да, бе! Нещо
ме занасяш.
– Искаш ли да се
хванем на бас?
– Да, да! Сигурно
познаваш клиентите и знаеш какво ще си поръчат.
– Не. Не ги познавам,
но щом не искаш...
Ванката се
поогледа, но в ранния следобед нямаше много посетители и се съгласи по-скоро от
любопитство.
Към ресторанта
им се насочи висок, добре облечен мъж.
– Какъв е според
теб?
– Англичанин?
– Не, германец
е!
– Е, стига де! И
какво ще си поръча според теб?
– Чаша бяло вино
и лек сандвич, а накрая кафе.
Клиентът застана
на вратата и попита на немски дали има свободни маси. Калин му се усмихна и го
заведе на една от най-хубавите маси до прозореца с изглед към улицата.
Ванката се
учуди, но той още не беше поръчал. Калин взе поръчката и я показа на колегата
си, там пишеше – сандвич с филе и чаша бяла вино.
– Ха, не улучи
само кафето.
– Почакай, нищо
не се знае.
И действително
германецът поръча и кафе. Ванката беше много впечатлен. Когато колегата му се
освободи, го попита:
– Започвам да ти
вярвам. Но не разбрах, като познаваш толкова добре хората, тяхната националност
и какво ще си поръчат, защо мразиш чехкините? А, чакай малко... Твоята жена не
беше ли полякиня?
– Аха, да! Полякиня
е...
– Е, това
донякъде ми отговаря на въпроса, но все пак, любопитен съм, какво лошо има в
това жена ти да е полякиня?
– Защото Ванка,
преди двадесет години бях зелен и неопитен като теб и вярвах на всички красиви
руси главици със сини очи.
– Защо? Какво се
е случило?
– Беше на морето…
Аз като млад сервитьор тичах нагоре-надолу и нямаш представа каква хамалогия
беше там – изхранвали сме по три смени туристи – в седем идваха германците, в осем
чехите и поляците, в девет руснаците. Най-обичах втората смяна, с тези добре
изглеждащи туристки със стегнати тела, ех...
– И?
– Забелязах, че
една от групата постоянно ми краде от олиото на масата. Бях луднал да го
зареждам, не знаех къде изчезва, докато не разбрах, че е моята.., но не знаех,
че ще е моя... Хванах я и я питам: „Защо вземаш от олиото и ме караш постоянно
да го доливам като луд, направо ми кажи, ще ти дам цялата бутилка!“. А тя: „Много
ми харесвате, пане, не знаех как да ви обърна внимание върху себе си“.
– Е, с олиото ли
те свали?
– Не, почакай. Аз
ѝ си ядосах, имах си сериозно гадже тогава – Мичето, а салонният непрекъснато
ми правеше забележки, че ми е празно шишенцето с олио и екскурзоводът им се
оплаквал постоянно от мен. И я питам: „За какво ви е това олио, да си мажете
вечер филийки?“, а тя: „Не, пане, мажа се на плажа, за да не изгоря и да имам
хубав тен.“ „А така ли, ще ви дам по-хубаво
олио от това!“, „Така ли, какво?“, „Кокосово масло!“.
– Кокосово масло?
– учуди се и Ванката.
– В яда си не
знаех какво говоря.
– И какво направи?
Откъде го взе това кокосово масло от преди двадесет години?
– Точно така,
откъде! В яда си смесих краве масло с пудра захар и плюх, загрях сместа хубаво,
ама много хубаво я разбърках, та да стане като олио и ѝ го дадох.
– А тя?
– А тя се намаза
с него и получи такъв зашеметяващ тен, че един ден навярно ме беше проклела или
слюнката ми беше с повече хормони, брат... влюбих се в нея.
– Ами, добре е
приключила историята, какво от това?
– Ванка – възрастният
сервитьор понижи глас. – Тя още иска от моето кокосово масло.
– И какъв ти е проблемът?
– Пресъхнах,
гърлото ми пресъхна и маслото не е същото, какво да правя?
– Ама и ти си
един, иди в някоя аптека, отдавна продават и от пиле мляко.
– Така ли? Не се
бях сетил, а ако не е същото?
– Ако не е същото
и тя разбере разликата, не каза ли, че искаш да се разделите?
– Знам ли.
Свикнах с нея. И с кокосовото масло. Само това плюеене ме измъчва...
© Лариса Ангелова, Всички права запазени;
Няма коментари:
Публикуване на коментар