Повест за училището

Казват, че най-хубавата част от човешкия живот е свързана с училището. 

Но образованието има и друга страна, за която не е прието да говорим. Многобройните нормативни документи и амбициите на реформаторите не винаги водят до положителни резултати. 

Може би точно тази противоречива същност и двойственост на образованието са вдъхновили Магдалена Манчева да изрази своята позиция на учител и писател в „Повест за училището“. 

Още от първите страници на повестта авторката ни въвежда в атмосферата на училище, събрало в класните стаи деца от различни етнически групи, с различна култура и отношение към ученето. Учениците в това училище имат енергия, която познатите образователни и социални модели трудно могат да култивират. 

С остра наблюдателност, непринуден хумор и изразителни детайли, авторката съумява да създаде цялостна представа за колорита на мястото и времето, за взаимоотношенията и характерите на действащите лица. С журналистически нюх и висока лирична сетивност тя извайва оригинални парадигми за неповторимия свят на децата, съумява да съпреживее социалните и морални проблеми на учителското съсловие. 

В този смисъл горещо препоръчвам книгата и на тези, които могат да кажат „моето любимо училище” и „моят любим клас” и на тези, които искат училището да стане наистина храм на познанието и място за развитие на таланти.

Доц. д-р Галена Иванова, ПУ „П. Хилендарски”

Любов, екшън, родова памет и приказност в балканския роман на Ина Крейн – „Хазнатар”

 За тези, които са чели разказите и романите на Ина Крейн, едва ли е изненада, че новият ѝ роман „Хазнатар” е отново на балканска тематика. За тези, които не са, ще разкажем накратко как авторката забърква сложната субстанция на балканския магически реализъм в творчеството си.

 Не е тайна, че Ина Крейн изгражда своя реализъм от миналото и настоящето. Потомка на българи изселници от Егейска Македония, авторката черпи сюжетите си от изстраданите съдби на своите рòдници в миналото и техните потомци в настоящето.

В края на Балканската и Междусъюзническата война (1912-13 година) хиляди българи, гърци и турци са принудени да напуснат домовете си. Това е първата фаза на бежанската вълна, която е резултат от етническото прочистване на земите след смяната на държавната си принадлежност. Сред тези бежанци са и героите на романа „Хазнатар” – малко село в Егейска Македония със смесено население – българи, турци и гърци.

Три сюжетни линии преплита авторката Ина Крейн в своето повествование. Първата разказва за миналото. Животът в Хазнатар и по-точно в семейството на Магда – лечителка, която приютява нежеланите деца на селото. Етническата и верска търпимост при общото съжителство са белязани от сложната балканска душевност и неписаните закони на доброто. Магда приема в дома си незаконните деца на трите махали без да се интересува от произхода им, а махалите се отнасят с грижа и обич към незаконнородените – никой не е сигурен дали сред тях няма техен потомък. Затова децата в семейството „хапват вкусно” и на християнските и на мюсюлманските празници.

Но настъпва разделното време на балканските войни. Децата поемат различни пътища. Всеки е взел предмет от миналото си, който да му помогне да намери предполагаемото си семейство и снимка, която отново да събере всички обратно. Но за съжаление това не се получава. Светът е прекалено жесток. Веднъж разделени, децата не се събират никога вече.

 Втората сюжетна линия изкарва на преден план техните потомци – внуците им – които се опитват да се намерят и да възродят духа на Хазнатар. Но как се възпитава родова памет без кръвна връзка? Дядовците са отгледали прекрасни внуци. Ние балканците имаме една поговорка: „От торта – сено, от сеното – тор”. Внуците приличат не само физически на дядовците си. Духът на Хазнатар е възроден първо в умовете, после трябва да бъдат намерени и потомците на останалите от снимката. Тук Ина Крейн си позволява онази малка доза мистичност, с която живее балканецът – вярата, че добрите сили отвъд помагат и в реалността. Духовете на дядовците сякаш направляват по тайнствен начин живота на потомците, заели се да осъществят тази цел.

Третата сюжетна линия заплита приказната нишка в историята. Луната, вятърът, нощта не са безразлични към стремежа на младите хора. Те са онези невидими сили, които са скритите помощници в това смело начинание. И „природата не е безучастна”. Този алегоричен похват е зает смело от балканските народни песни и осмислен в приказна съвременност.

Интересно е как авторката преплита историческите факти със съдбите на героите. Изселването и затвореният свят на Балканите не са дали възможност на нейните герои да се съберат цели две поколения. Безграничният свят днес дава нови възможности да се възроди физически духът на Хазнатар. Темата за пътя, който ни води напред и назад към миналото пък осмисля сюжетната линия във философски план. Този път не е произволен, той е дълбоко изстрадан, свързан с болка, пречистване и възкръсване. „Всеки има своята обетована земя, до която достига реално и метафористично”, казва самата Ина Крейн в анонса на романа.

Героите на Хазнатар преминават през много перипетии. Любов, екшън, мокри поръчки, родова памет и приказност е забъркала в сюжетните линии Ина Крейн. Борбата между доброто и злото има своето реално лице. Героите са истински – от плът и кръв. И макар понякога да грешат и всеки да заплаща грешките си скъпо и прескъпо, накрая доброто възтържествува по начин, който може да се случи само в един истински балкански сериал – на живот и смърт.

Ако сте прочели написаното дотук, нека напомня с две думи как сладко и омайно разказва Ина Крейн. Текстът се чете приятно и леко, така че смело отгърнете първите страници на книгата и… Приятно четене!

ЕДНА ИСТИНСКА ПРИКАЗКА ОТ ХХІ ВЕК

Кой казва, че приказките са се случвали в стари времена и в днешното ни полудяло съвремие няма място за тях?

Както сподели авторката, историята е писана по действителен случай и героите съвсем не са плод на художествена измислица. Естествено е, че нещата са поукрасени с авторово въображение, както е редно при една недокументална литературна творба.

Когато зачетох новелата „Един успял мъж“, в която се разказва за любовта между двама души израснали в различни среди и с различни религиозни убеждения, бях не малко скептична за развоя на събитията. Но повествованието мигом ме грабна и със затаен дъх очаквах развитието на историята.

На пръв поглед – любовна история – банална и неказваща ни нищо ново. Но с навлизането в действието Павлина Григорова майсторски е успяла да изгради образите на героите си и да проследи с голям психологизъм техните взаимоотношения. И от невъзможна любовта им се превръща в приказка от хиляда и една нощи, умножена по няколко пъти.

Ако мога да направя някакво сравнение с досега известните ми произведения на изкуството, то е с филма „Хубава жена“, но в случая героите са съвсем реални хора. Зад образа на Тамир стои Мазин Камрул бин Хасан, а зад този на Малена – българката Иванела. При контактите ми с Павлина разбрах, че за да предаде по достоверен начин събитията в новелата, тя до запетайка е проучила отношенията, традициите и начина на бит в богатите арабски фамилии.

Павлина Григорова

Ще се спра малко върху образите на главните герои – шейх Тамир Абдул али Хасан и г-жа Самота, както я нарича в началото той – Малена Петрова. Това са двама талантливи, в областта, в която са завършили образованието си, души, всеки един от тях с кариера и развитие. Разликата обаче е там, че той се ражда със сребърна лъжичка в устата, защото е от семейство на богаташ, а Малена Петрова е средно статистическа българска жена, рано овдовяла, грижеща се за две невръстни дъщери и на прага на оцеляването. Въпреки страха и недоверието по отношение на връзката ѝ с арабин, тя постепенно разтваря душата и сърцето си за него и чувствата му. Въпреки че са хора с различни убеждения и всеки от тях съблюдава каноните на собствената си религия, те не стигат до сблъсък на вероизповеданията, защото вярата им не клони към религиозен фанатизъм. По стечение на обстоятелствата те просто са предопределени коя религия да изповядват още като деца, без някой да ги пита дали го искат.

Няма да ви разказвам повече от историята на Павлина. Тя го е направила блестящо в книгата си и оставям на вас, след като я прочетете да направите изводите си и заключенията си.

Но „Зад всеки успял мъж стои една силна жена“ е казал Наполеон. Аз ще добавя: мъжът е този, който  или тегли жената на буксир след себе си или я потъпква в блатото. Въпрос на късмет донякъде и изцяло на избор.

Представянето на книгата е на 27. 04.2016 г. в Галерия книжарница София-Прес.

от Румяна Пелова©

Художникът, който чете книгите, които илюстрира и чиито корици прави

Корицата е опаковката на книгата. Тази опаковка обаче не е произволна. Тя трябва да бъде красива, да привлича погледа и да отразява съдържанието на книгата.  В този смисъл корицата е по-скоро нейното лице.

Тя е първото впечатление, което книгата създава визуално в потенциалния читател. Цветовете й разказват без думи и те предизвикват да посегнеш към нея. 

После идва удоволствието от досега със самото книжно тяло - докосването на хартията. И чак след това читателят се впуска в дебрите на историята, в лабиринта от думи, мисли и

идеи.

Затова е важно кой рисува корицата ти. И дали този човек - художникът - успява да улови и отрази посланието, което книгата носи в себе си.

В своя статия Диляна Димитрова, автор в сайта "Площад Славейков" казва, че: "Да рисуваш корици на книги е особено умение. Не е достатъчно да си добър художник, но е задължително. Трябва ти специфичен усет за дизайн и пропорции, да си наясно на кого трябва да се хареса корицата и дали правилно предава съдържанието на книгата. И е

отговорност, защото добрите корици възпитават естетически вкус".

Всъщност в изработването на кориците освен рисуване има и много математика.
Трябва да се изчислят големината на гръбчето, да се съобразят отстоянията за изрязване.
Освен това предната и задната част на корицата имат различни функции.
Освен на цветовете се залага и на детайлите и посланията, които носят.
Къде ще се разположи текста, баркода, цената.

Кориците, които използва тази статия са дело на художника Константин Лаков -  художникът, който чете книгите, които илюстрира и чиито корици прави. Работи изцяло дигитално - използва 2D и 3D образи.  

Илюстрациите са рисунки с молив или композиции в нюансите на сивото и черното. Разбира се има и цветни илюстрации, плакати на книги, театрални постановки, комикси. 

Поръчайте рисувана корица за вашата книга. Връзка с автора: Константин Лаков
 Тази статия е образователна. Тя може да бъде обогатена с още информация.

Национален конкурс за поезия „Пролет моя” - 2016 г.

ПРОТОКОЛ

Днес 3 април 2016г. жури в състав:

ЕВТИМ ЕВТИМОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ

БЛАГОВЕСТА КАСАБОВА И РОМАНЬОЛА МИРОСЛАВОВА – ЧЛЕНОВЕ,

След като разгледа постъпилите материали в Националния конкурс за поезия ”Пролет моя” реши да присъди следните награди:

СТИХОТВОРЕНИЯ ПОСВЕТЕНИ НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ

I. ПЕТЯ ЦОНЕВА ИВАНОВА –гр. Габрово – „ПРОЛЕТ МОЯ“

I. БИАНКА СПАСОВА ГАБРОВСКА – гр. Пловдив - „ЗОВ ЗА ПОЛЕТ“

II. ПАВЛИНА ВЕЛИКОВА МАТЕЕВА – гр. Варна – „ОБМИСЛЕНИ СТИХОВЕ“

II. ЛОЗАН ТАКЕВ – гр. София – „НОВ КАТАРЗИС“

III. ВАЛЕНТИН ЗАРКОВ АНГЕЛОВ – гр. Горна Оряховица – „ ОКИЧЕНА ОТ ОБИЧ“

III.ГАЛИНА МОСКОВА-ДЪРГЪНОВА – гр. Горна Оряховица – „СЛЕД ПОСЛЕДНИЯ СПУСЪК“

III. ПАВЛИН ТАНКОВ БЕЛИШЕВ – гр. Ловеч – „ЛЯСТОВИЦИ БЕЛИ“

ДЕЦА И ЮНОШИ ДО 18 год.

ИВЕТА ИВАНОВА ВАСИЛЕВА – гр. Етрополе – 18г. СВЕТИСЛАВ ГЕОРГИЕВ ТОДОРОВ – гр. София – 7 кл. АТАНАСИЯ ТАНЕВА – гр. Петрич – 10г. 

КРИСТИАН АТАНАСОВ КАРАИВАНОВ – гр. Петрич – 8 кл. ЯНА ЖЕКОВА ИВАНОВА – гр. Варна – 17г. 

ЕВГЕНИ РОСЕНОВ ТОШКОВ – гр. София – 16г. 

ЕМАНУЕЛА КОЛЕВА – гр. Кресна – 17г.

Литературен клуб гр. Казанлък с ръководител СЪБИНА ЦОКЕВА

ВЕСЕЛИНА ГЕОРГИЕВА ТАШЕВА – гр. Казанлък - 8г. ЕДЖЕ ЮСЕИН СОЛАК – гр. Казанлък – 11г.

Литературен клуб гр. Карлово с ръководител РОСИЦА ИВАНОВА

РЕНИ АЛЕКСАНДРОВА ВЛАЙКОВА – 11г.

РЕНИ НИКОЛАЕВА КАРАФИЗОВА – 12г.

НИКОЛ НИКОЛАЕВА НАЙДЕНОВА – 12г.

 ТОДОР ИВАЙЛОВ ТОДОРОВ – 16г.

Литературен клуб гр. Шумен с ръководител СВЕТЛОЗАРА СПАСОВА

ВАНЕСА ХРИСТОВА АТАНАСОВА – 10г.

ГЕОРГИ ЛЪЧЕЗАРОВ БОЕВ – 10г.

ВИКТОРИЯ ВАЛЕНТИНОВА АСПАРУХОВА - 10Г. БОЯН ЧАВДАРОВ СТОЕВ – 10г.

ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА ШОПОВА – 10г.

СТИЛИЯН СВЕТЛОЗАРОВ СТАНИСЛАВОВ – 10г. КРАСИЕЛА ХРИСТОВА КОЛЕВА – 9г.

СИМОНА ИВАНОВА ДИНЕВА – 10г.

МАРИЯ ИВАЙЛОВА ИВАНОВА – 10г.

ВАСИЛ СИМЕОНОВ ЧЕПИШЕВ – 10г.

ПОЛИНА ПЕТРОВА ЦАЦЕВА – 10г.

Ателие за творческо писане към НЧ“Н.Вапцаров-1866“ – гр. Благоевград с художествен ръководител КРАСИМИРА КАЦАРСКА

АДРИАНА ИВАНОВА ВЕЗЮВА – гр. Банско – 10 кл.

Литературен клуб „Кръстьо Пишурка“ при НЧ „Постоянство-1856“ гр. Лом с художествен ръководител Юлий Йорданов

ИЛИАН НИКОЛОВ – „ОЧИ“

ПЕТЯ ДИМИТРОВА – „НЕБЕСЕН БАЛ“

ГАЛЯ КОСТАДИНОВА – „ПРОЛЕТЕН ФЛИРТ“

НАГРАДЕНИ МЛАДЕЖИ И ВЪЗРАСТНИ

I.ИВЕЛИНА ДИМЧЕВА ЦВЕТКОВА – гр. Горна Оряховица – „СЛЪНЧЕВА ПЕСЕН“

I. ЗЛАТИНА ВЕЛИКОВА – гр. Нова Загора - „НАРИСУВАЙ МИ ЛЮБОВ"

I. НИКОЛАЙ ПЕТКОВ ДЯЛКОВ – гр. Тополовград – „НАГАЗВАНЕ В ЖЕНСКИ ВОДИ“

I.ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ ТУНЕВ – гр.Сливен – „НАПРОЛЕТ“

II. МАРИЯ ИВАНОВА – ФЬОН – гр. София – „КРИШНА“

II.АНИ АНТОНИЕВА КИТОВА – гр. София – „ПРЕСТЪПНО“

III. РАДКА АТАНАСОВА ТОПАЛОВА – гр. Пловдив – „ТЕМЕНУГА“

III. ЙОРДАН ДИМИТРОВ ПЕЕВ – гр. Стара Загора – „ВЪЖЕ“

ОТЛИЧИЕ – ЛЮБКА СТОЯНОВА СЛАВОВА – гр. Пловдив – „НАРИСУВАНА ПРОЛЕТ“

ОТЛИЧИЕ – ВАЛЕНТИНА СТОЯНОВА КОСТОВА – гр.Варна – „ДЪРЖЪК БЕЗДОМНИК“

ОТЛИЧИЕ – ВЛАДИСЛАВ СВЕТОСЛАВОВ ДАЦОВ – гр.София – „ПРОЛЕТ МОЯ“

ПЪРВА НАГРАДА ЗА УТВЪРДЕНИ И МНОГОКРАТНО НАГРАЖДАВАНИ АВТОРИ

ХРИСТИНА ПЕТКОВА КОМАРЕВСКА – гр. Плевен – „И ЛЮБОВТА МИ ПРЕГОРЯ“

РУМЯНА ПЕЛОВА – гр. Перник – „НАПРАВИ ГО“

ВАЛЕНТИНА ЙОТОВА – гр.София – „ПТИЦИ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ“

НИКОЛИНА ИВАНОВА МИЛЕВА – гр.Тетевен – „МАРИЯ“

ОРФЕЙ НИКОЛАЕВ ПЕТКОВ – гр. София – „ЩОМ ТЕ НЯМА“

ДАРИНА ИЛИЕВА ЦВЕТКОВА – гр. Враца – „МИРИШЕ НА РАЗБУДЕНА ЗЕМЯ“

КРАСИМИРА КАЦАРСКА – гр. Благоевград – „ВЕДРИНА“

Конкурсът „Пролет моя” се провежда за тринайста година и е организиран от народно читалище „ Никола Йонков Вапцаров-1922 „ София.

Заповядайте на 09 Април /събота/ от 11:00 на церемонията по награждаване на XIII -ти Национален конкурс за поезия "ПРОЛЕТ МОЯ" в салона на читалището!

НАГАЗВАНЕ В ЖЕНСКИ ВОДИ
Николай Дялков

Зацъфти ли ми цвят, все едно разцъфтяват косите ѝ.
А в очите й сбират се всички планински води.
Под краката й ронят се ситните тънички сипеи
и току-виж след нейните стъпки – трева се роди.

И на пролет уханна навън след снега замирише ли,
замирисва на нея. А в нейното топло легло
все на пролет дъхти – независимо в сняг ли е, в киша ли.
И на свежест ухае, на юни – в планинско ждрело.

И нагазвам смирено водите ѝ – пролетно-слънчеви.
Тя е Пролет за мен, а пък аз съм планинско момче.
Все към нея вървях, сякаш бавно съм стъпвал по пънчета.
И на оня свят искам реката ѝ мен да влече.

НАРИСУВАНА ПРОЛЕТ

Л. Славова

През прозореца малко дете
все наднича и нещо рисува.
С четка кара светът да се спре
и щастливи лица да бленува.

Разпилява зеленото там,
после синьото плисва отгоре.
Слага златно и ето – огрян
е денят от усмивки на хора.

А на вишните белия цвят
във корона неземна заплита.
Пролет дава на сивия свят,
белоцветни мечтите политат.

Със невинен възторг и със смях
в миг детето улавя и бриза.
Изоставя боите. Без тях
с леки стъпки в картината влиза.

Кришна

Мария Иванова - Фьон

Събудих се, а Господ беше прал
и облаците на простора бяха бели.
Дали почистваше дома си преди бал
или планираше морета и недели?

И уж домът му беше още пуст,
а до тавана бе препълнен с пролет,
която всеки вятър знае наизуст
и рецитира между голите тополи.

Предчувствия за балния сезон
си търсеха подслон в ума на Кришна.
И шумолеше в празния салон,
незрима още, роклята на вишна.

Мечтана вероятно във пчелин,
от пчелен сън изпаднала в салона,
бе вишната със пърхащ кринолин,
с парфюм от мед и слънчева корона.

Недосънуван още този сън,
пайети сипе, губи си хастара.
От бала е останал глъхнещ звън
и шепа вишнев цвят на тротоара.

А Кришна, докато пчелите спят,
краде съня им, зида и разтуря.
И се върти край Него този свят
на облаци сапунени мехури…

Птици по никое време 

Валентина Йотова

Понякога сънувам, че съм птица

и ме прегръща теменужен здрач.

А приливите звездни на щурците

пресича подранилият косач.

На хоризонта с тънък златен косъм

обточва се небесният илик

край слънцето - пламтяща капка восък.

Не ме будете, моля, в този миг!

Когато въздухът е с вкус на вишня,

разпукана от сладост, и тръпчив

и суетата е така излишна,

и знаеш, че си още много жив.

Щастлива съм единствено тогава –

ръцете ми загребват синева,

когато съм фотон, сълза и вятър,

наченат стих в безмерна тишина.

Летели сме – навярно в друго време,

и Бог е бил наивен пилигрим –

далеч преди да сме били родени

и безвъзвратно да се приземим.

Дали сме пеперуди във хербарий,

крилете ни забодоха ли с трън?

Повярвайте ми – има още ангели.

Летете, хора, даже и насън!