вторник, 12 април 2016 г.

Любов, екшън, родова памет и приказност в балканския роман на Ина Крейн – „Хазнатар”

 За тези, които са чели разказите и романите на Ина Крейн, едва ли е изненада, че новият ѝ роман „Хазнатар” е отново на балканска тематика. За тези, които не са, ще разкажем накратко как авторката забърква сложната субстанция на балканския магически реализъм в творчеството си.
 Не е тайна, че Ина Крейн изгражда своя реализъм от миналото и настоящето. Потомка на българи изселници от Егейска Македония, авторката черпи сюжетите си от изстраданите съдби на своите рòдници в миналото и техните потомци в настоящето.
В края на Балканската и Междусъюзническата война (1912-13 година) хиляди българи, гърци и турци са принудени да напуснат домовете си. Това е първата фаза на бежанската вълна, която е резултат от етническото прочистване на земите след смяната на държавната си принадлежност. Сред тези бежанци са и героите на романа „Хазнатар” – малко село в Егейска Македония със смесено население – българи, турци и гърци.
Три сюжетни линии преплита авторката Ина Крейн в своето повествование. Първата разказва за миналото. Животът в Хазнатар и по-точно в семейството на Магда – лечителка, която приютява нежеланите деца на селото. Етническата и верска търпимост при общото съжителство са белязани от сложната балканска душевност и неписаните закони на доброто. Магда приема в дома си незаконните деца на трите махали без да се интересува от произхода им, а махалите се отнасят с грижа и обич към незаконнородените – никой не е сигурен дали сред тях няма техен потомък. Затова децата в семейството „хапват вкусно” и на християнските и на мюсюлманските празници.
Но настъпва разделното време на балканските войни. Децата поемат различни пътища. Всеки е взел предмет от миналото си, който да му помогне да намери предполагаемото си семейство и снимка, която отново да събере всички обратно. Но за съжаление това не се получава. Светът е прекалено жесток. Веднъж разделени, децата не се събират никога вече.
 Втората сюжетна линия изкарва на преден план техните потомци – внуците им – които се опитват да се намерят и да възродят духа на Хазнатар. Но как се възпитава родова памет без кръвна връзка? Дядовците са отгледали прекрасни внуци. Ние балканците имаме една поговорка: „От торта – сено, от сеното – тор”. Внуците приличат не само физически на дядовците си. Духът на Хазнатар е възроден първо в умовете, после трябва да бъдат намерени и потомците на останалите от снимката. Тук Ина Крейн си позволява онази малка доза мистичност, с която живее балканецът – вярата, че добрите сили отвъд помагат и в реалността. Духовете на дядовците сякаш направляват по тайнствен начин живота на потомците, заели се да осъществят тази цел.

Третата сюжетна линия заплита приказната нишка в историята. Луната, вятърът, нощта не са безразлични към стремежа на младите хора. Те са онези невидими сили, които са скритите помощници в това смело начинание. И „природата не е безучастна”. Този алегоричен похват е зает смело от балканските народни песни и осмислен в приказна съвременност.
Интересно е как авторката преплита историческите факти със съдбите на героите. Изселването и затвореният свят на Балканите не са дали възможност на нейните герои да се съберат цели две поколения. Безграничният свят днес дава нови възможности да се възроди физически духът на Хазнатар. Темата за пътя, който ни води напред и назад към миналото пък осмисля сюжетната линия във философски план. Този път не е произволен, той е дълбоко изстрадан, свързан с болка, пречистване и възкръсване. „Всеки има своята обетована земя, до която достига реално и метафористично”, казва самата Ина Крейн в анонса на романа.
Героите на Хазнатар преминават през много перипетии. Любов, екшън, мокри поръчки, родова памет и приказност е забъркала в сюжетните линии Ина Крейн. Борбата между доброто и злото има своето реално лице. Героите са истински – от плът и кръв. И макар понякога да грешат и всеки да заплаща грешките си скъпо и прескъпо, накрая доброто възтържествува по начин, който може да се случи само в един истински балкански сериал – на живот и смърт.
Ако сте прочели написаното дотук, нека напомня с две думи как сладко и омайно разказва Ина Крейн. Текстът се чете приятно и леко, така че смело отгърнете първите страници на книгата и… Приятно четене!



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации / месечен рейтинг